„ОТКРИВАНЕ НА СВЕТА ОКОЛО НАС ЧРЕЗ РУСКАТА НАРОДНА ПРИКАЗКАТА - МАША И МЕЧОКА“

Имало едно време една баба и един дядо. Имали си те внучка Маша.

Събрали се приятелките й да отидат в гората – за гъби и ягоди. Отишли да извикат и Маша.

– Дядо, бабо, – казала Маша, – пуснете ме в гората с приятелките!

Дядото и бабата отговорили:

– Иди, само гледай от приятелките да не се отделяш, да не се заблудиш.

Отишли девойките в гората, започнали да събират гъби и ягоди. А Маша – от дърво на дърво, от храст на храст – и се отдалечила от приятелките.

Започнала тя да ги търси, да ги вика. А приятелките й не чували, не се обаждали.

Ходила, ходила Маша из гората – съвсем се заблудила. Навлязла навътре в гората. Гледа – къщичка.

Почукала Маша на вратата – никой не отговорил. Бутнала тя вратата и тя се отворила.

Влязла Маша в къщичката, седнала до прозореца. Седнала и помислила:

„Кой ли живее тук? Защо не се вижда никой?“ А в тази къщичка живеел голям мечок. Само че сега не бил вкъщи. Отишъл бил в гората. Върнал се мечокът вечерта, видял Маша и се зарадвал.

Аха, – казал, – сега няма да те пусна! Ще живееш при мен. Ще палиш печката, ще ми вариш каша и с кашата ще ме храниш.

Затъжила се Маша, заплакала, но нищо не могла да стори. Започнала да живее при мечока в къщичката.

По цял ден мечокът ходел из гората, на Маша казвал да не излиза от къщичката и никъде да не ходи:

– А ако избягаш, все едно ще те хвана и тогава ще те изям!

Започнала Маша да мисли как да избяга от мечока. Наоколо само гора, не знаела накъде да тръгне, нямало кого да попита…

Мислили, мислила и измислила.

– Мечо, мечо, пусни ме за един ден в селото: на баба и дядо лакомства да занеса.

– Не! – казал мечокът. В гората ще се заблудиш. Давай храната, аз сам ще им я отнеса!

А Маша само това и чакала!

Изпекла тя кифлички, намерила голям-преголям кош и казала на мечока:

– Ето, виж, в коша ще сложа кифличките, а ти ги отнеси на баба и дядо. Но помни – не го отваряй по пътя, кифличка не вземай! Аз ще се покача на висок дъб и от там ще гледам!

– Добре, – казал мечокът – давай коша. Маша му казала:

– Отиди навън и погледни дали не идва дъжд!

Щом мечокът излязъл навън, Маша влязла в коша, а на главата си сложила тавата с кифличките.

Върнал се мечокът, гледа кошът бил готов. Метнал го на гърба си и поел към селото.

Вървял мечокът между елите, бродил между брезите, по стръмнините се спускал, по височините се изкачвал. Вървял, вървял, изморил се и казал:

– Ще седна на пън. Ще изям една кифличка!

А Маша от коша казала:

– Виждам, виждам. Не сядай на пън! Не яж кифличка! На баба и дядо ги носи!

– Колко отдалече гледа – казал си мечокът – всичко вижда. Дигнал коша и тръгнал по-нататък.

Вървял, вървял, спрял се, седнал и казал:

– Ще седна на пън! Ще изям една кифличка.

А Маша от коша пак:

– Виждам, виждам. Не сядай на пън! Не яж кифличка! На баба и дядо ги носи!

Учудил се мечокът:

– Каква е хитруша! Високо стои, далече вижда! Станал и още по-бързо тръгнал.

Стигнал до селото, намерил къщата на бабата и дядото и с всички сили зачукал на вратата:

– Чук-чук-чук! Идвайте, отваряйте! От Маша гощавка ви нося.

А Кучето чуло мечока и се хвърлило с лай отгоре му.

Изплашил се мечокът, оставил коша до вратата и се втурнал в гората.

Излезли бабата и дядото, гледат до вратата – кош.

– Какво е това в коша? – попитала бабата.

А дядото повдигнал коша, гледа и не вярва на очите си – в коша седи малката Маша – живичка и здравичка.

Зарадвали се бабата и дядото. Започнали да прегръщат и целуват Маша, умница да я наричат.