„Хайдути“, Христо Ботев

Знаете ли кой е този паметник? Колко от Вас са виждали този паметник на живо? Знаете ли на кого е посветен този огромен кръст? А къде и кога е построен? Кой е този велик българин, който е съратник на Васил Левски иен Каравелов.

Има ли българин, който не знае какво честваме на втори юни? След тържествата на връх Шипка на трети март, най - голямото честване на нашата свобода е на връх Околчица, на втори юни. Денят на Ботев!

Паметникът на връх Околчица е построен от признателните потомци в памет на саможертвата на Христо Ботев и неговите опълченци. Няма българин, който да не знае датата втори юни и да не отдава почит на загиналите млади мъже за българската свобода.

Христо Ботев(1848-1876). Роден е на Коледа в семейството на възрожденския учител Ботьо Петков. За родното място на младия Христо спорят няколко населени места, а самият той не дава яснота по този въпрос. Затова историците приемат за родно място на българския гений - Калофер, една от класните стаи на килийното училище, в което е работил баща му.

Младият Ботев - "луда глава", " гениален поет", съратник на Левски и Каравелов. Организатор на революционни комитети. Пламенен публицист. И спорна личност за своето време - учил и в Одеса, но изключен от училище. И независимо от това - гениален, велик, увличащ, неповторим ...

Посочете къде историците приемат, че е роден Христо Ботев на 06. 01. 1848 г.(25. 12. 1847 г).

Създал само около 20 стихотворения, които поразяват със своята искреност, личностна позиция и автобиографизъм. Ботев винаги избира пътя, който за другите е невъзможно труден и дори немислим. Живее в изгнае в Румъния, в абсолютна бедност, но не губи духа си и виждането си за „пътя“ на героя, повел борба за освобождение.

При избухването на Априлското въстание Ботев тръгва с четата си за България. Слизат на брега при Козлудуй и с множество сражения стигат до Врачански балкан, където се провеждат решителните битки с турски войски и наемници черкези.

Четата е разбита и много малко от опълченците успяват да се спасят. Разказът “Една българка“ на Вазов разказва истински епизод от този момент от нашата история.

Във всяко едно от произведенията на Ботев виждаме част от него самия - героят, който се сбогува с майка си, прощаването с любимата жена, търсенето на другари по идеи, прославата на героя, избрал „пътя“ на саможертвата.

Трудно е да определим кое негово стихотворение е най-известно но всички са много въздействащи. Повечето имат сюжет, възхвалят героя или го оплакват - много е трудно да бъдат определени само в един жанр, а други комбинират в себе си харектеристиките на епоса и лириката.

Такова е и произведението „Хайдути. Баща и син“ - то има сюжет( характерно за епоса), разказва за срещата между майка и син, написано е в мерена реч и е със сравнително голям обем (поема) и поради това критиката го определя като лиро-епическа поема.

Първоначално поетът е смятал творбата да има още части, но е успял да завърши само въведението и основната (една) част. Поемата свършва с радостта на младия Чавдар от обещанието на майка му, че ще го пусне при именития му баща, и с плача на майката.

В композиционно отношение творбата е изградена от :

въведение - което много прилича на запев на народна песен и е песен ЗА песента - запевът и възхвалата са лирически;

песен В песента - от стиха „Кой не знае Чавдар войвода...“ - основна част, която е разказ за съдбата на Чавдар и пресъздаване на разговора между Чавдар и майка му.

В творбата виждаме и мотивите за:

• песента, която възхвалява борбите за свобода;
• подвига на героя, който сам избира своя „път“;
• песента, която пренася народната памет през вековете.

От основните теми и мотиви става ясна и основната идея на поемата, че способността да пренебрегнеш личното в името на общото благо и националната свобода е свързана с решителността на отделния човек и е само личен избор.

В целия текст ясно личат влиянията на народните песни, с които младият Ботев е закърмен от майка си. Хайдушките песни с техните повторения и обръщения са лесно откриваеми в тази ботева лиро-епическа поема. Творбата е изградена чрез реторични въпроси, обръщения, възклицания; чрез постоянните епитети ( толкова характерни за народните песни!); чрез разделяне на пространството на високо- ниско: планини-полета и хоризонтално север- юг: Дунав - Бяло море,изток-запад: Цариград- Сърбия;чрез фолклорния запев и други художествени средства.

Въпреки че поемата свършва с обещанието и плача на Чавдаровата майка, че ще прати сина си при баща му, тя не изглежда недовършена. За читателя остава сам да прецени как се е развило действието след този разговор. Но съдейки по въведението на поемата и житеския опит на автора, няма съмнение за случилото и с героя от творбата. Ботев възхваля българските хайдути и борбата им срещу турските власти, защото се припознава в тях.

В творбата ясно разграничими са три образа на герои. Главният герой е Чавдар - показан като национален герой, във въведението като известен народен закрилник, който се бори за социална и национална свобода. Разкрит е чрез пряка възхвала „Кой не знае Чавдар войвода/ кой не е чувал за него“ в запева в началото и в основната част. В началото е хайдутин, страшен борец, срещу „изедници“, закрилник на „клети сюрмаси“. Чрез песента за Чавдар е изразена народната признателност към него. В основната част чрез разговора с майката е показана нетърпимостта на героя към народните страдания и решимостта му да следва пътя на баща си.

Вторият ясно различим образ е лирическият говорител - този, който ни разказва сюжета на поемата. Лирическият говорител е с възгледи, подобни на разбиранията на Чавдар. Не понася робството и копнее за свободата във всичките ѝ форми.

Третият образ е майката на Чавдар - тя е връзката между баща и син. Тя е тази, която иска да опази детето си.

Темите, които разглежда поемата са и основни теми в творчеството на Ботев:.

• свободата - лична, национална, но и социална;
• силата на майчената любов и болката на майката, когато не може да предпази детето си;
• нравственият избор, поставен пред всеки;
• робското унижение и страдание.