„Серафим“, Йордан Йовков

Знаете ли какво същество е изобразено на рисунката? Всеки обича да слуша и разказва легенди. А легендите най - често имат поне едно митологично същество като герой. Съществото на рисунката е серафим - ангелско същество с шест крила /шестокрил ангел/. Серафимите са предводителите на ангелското войнство. А каква е връзката между ангелите - серафими и българския писател Йовков ще видим днес.

Йордан Йовков (1880 - 1937). Един от най - четените български писатели.Роден е в китното подбалканско селце Жеравна, близо до Котел. Още докато е ученик в София, учителят му по литература в гимназията, му предсказва писателско бъдеще. Семейството му се мести в Добруджа и той заминава с тях. Добруджанските хора остават в сърцето му завинаги.

Там младият Йовков работи като учител, но и там укрепва любовта му към българското село и българската земя. Тъй като е завършил Школа за запасни офицери, през 1912 година е мобилизиран в армията и участва в Балканската, Междусъюзническата, а по-късно е Първата световна война. Изключително трудно приема окупирането на Добруджа от румънските войски и Втората национална катастрофа.

По това време писателят отново работи в Добруджа като учител и когато границата е затворена, той остава в румънската част на Добруджа. Успява да премине нелегално (тайно, извън закона) границата и да се установи във Варна. По-късно се връща в София. Работи много и различни неща. Но не престава да пише за красивото и доброто в живота!

Доброто живее живее в човешкото сърце чрез моралните закони и авторът иска да ни покаже неговата сила. Един от емблематичните разкази на Йордан Йовков се казва „Серафим“, публикуван е в сборника „Женско сърце“. А според теб защо именно „женско сърце“, а не нечие друго?! Да разгледаме сюжета на разказа, за да видим дали произведението има все пак нещо общо с митичното същество серафим и защо е включен в този сборник.

Сюжетът /последователността на събитията в дадена творба/ на разказа ни представя красивата и благородна постъпка на бедния Серафим, чужденец в селото, случайно подслушал разговор между Еньо - собственик на кафенето и Павлина, чийто мъж е болен; младата жена търси парична помощ от Еньо, за да заведе мъжа си в болница, но кафеджията, който ѝ е и кръстник, отказва; на следващия ден се разбира, че Серафим е дал на жената парите, които е спечелил с труд, само за да не останат децата ѝ сираци.

Разказът ни казва, че само неписаните морални закони са вечни, а човешките отношения и страсти са временни, преходни. Богатството като имане не е достатъчно, за да си богат и духовно. Така „близкият“ и богат кръстник, Еньо, отказва на молбата ѝ за помощ, а „далечният, чуждият“, но беден Серафим дава всичко, което има, без да го молят, защото много добре знае какво значи безиходица, и защото външната му бедност е пълна противоположност на богатата му човешка душевност.

В този къс разказ авторът изгражда композицията на принципа на контрастите /противопоставяния, противоположности/, за да ни покаже чрез видимото невидимата страна на нещата. Ясно откриваеми са темите за помощта към другите, безкористността, бедността и духовната щедрост, „чуждите“ и „своите“ хора. Да помогнеш безкористно /без да очакваш отплата в замяна/ на човек в беда е ценно човешко качество.

Композицията на целия разказ е изградена на принципа на контраста /противопоставяне на качества и характеристики на героите/. Изключително важна роля за изграждането на композицията имат характеристиките на героите - портретна, речева и косвена. Нека разгледаме героите ии чрез каква характеристика са представени пред читателите.

Серафим - чужд в селото и като че ли в света, но добър, милосърден и щедър към изпадналите в беда е въведен в разказа още в самото му начало през погледа на кафеджията Еньо: „Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше...“ - косвената характеристика през погледа на Еньо е важна, авторът като че ли отсъства от описанието на главния герой. Много важни са детайлите - подробното описание на палтото и лицето на Серафим, тъй като чрез тях ни се внушава „другостта“ на героя и изпъква неговия алтруизъм/да помагаш на другите/.

Еньо - човек от селото, притежател/съдържател на кафене/хан( крайпътно заведение или заведение в центъра на селото, в което можеш да хапнеш и/или преспиш); от последното е ясно, че не е беден; богатите хора са били местните първенци(има ли такава зависимост днес?);кръстник на Павлина или на съпруга ѝ. Единственото пряко авторово описание за Еньо е определението „ядосан“. Еньо е представен само чрез речта и жестовете си, но е ясно, че е егоист/мисли само за собствените си интереси/ и отказва да помагне в нужда.

Павлина - описана е през погледа на Серафим, който по походката ѝ предполага, че е млада жена; чрез речта си - молбите и обясненията към Еньо, плача за децата и семейството, виенето от болка и безсилие. Павлина е млада жена, чийто мъж е тежко болен, а тя е жертва на бедността и нуждата.

Еньо и разбира, и не разбира Серафим - ясно му е къде е „скътал“ парите си, защото чудакът се „попипва“ по пазвата, но изобщо не разбира желанието на „бедния“ човек да спи в центъра на мегдана, на широко, поз звездите и отново го отдава на своя страх да си опази богатството. Поради това на следващата сутрин той с упрек и неразбиране пита главния герой: „Какво си направил?“ .

Разказът разглежда проблема за безвъзмездното даване и човешката доброта, които виждаме в най- чист при майчината любов, скътана в женското сърце. Може би и това е възможната връзка между разказа и сборника.лавният герой се проявява като ангел за Павлина и проблемите ѝ и това е приликата между митологичните серафими и Серафим от Йовковата творба.