Из „Под игото“, глава XVII - „Представлението“, Иван Вазов - първа част

Поне веднъж някога някъде сте чували израза „Тя е многострадална Геновева“, и разбирате донякъде смисъла му, но знаете ли от къде всъщност идва този израз? Не, не е точно от романа „Под игото“, но все пак днес ще видим и каква е връзката между тях.

„Многострадална Геновева“ всъщност е преведена от Кръстьо Пишурка драма по стара немска средновековна легенда, поставена в България за пръв път в гр. Лом на 12. декември 1856. Това е второ театрално представление по българските земи - първото е било в Шумен. Произведението предизвиква бурен интерес, защото българските зрители се оттъждествяват с главната героиня.

Сюжетът на драмата разглежда най - общо съдбата на Геновева - жена на немски граф, която отказва да отвърне на чувствата на негов подчинен - Голос и за отмъщение той, Голос, я злепоставя писмено пред съпруга ѝ, в следствие, на което получава писмо от графа тя и детето ѝ да бъдат екзекутирани.

Слугите -„убийци“ се съжаляват над майката и детето ѝ, не ги убиват, а просто ги изоставят в една далечна гора, където те преживяват 7 дълги и мъчителни години, живеейки в пещера. Седем години по -късно графът намира скрито писма от графинята, в което тя му разказва истинската история. Голос е наказан подобаващо, графът изпада в мъка, но съдбата му се усмихва и той случайно открива жената и детето си. Всички празнуват щастливия край.

Вазов включва сюжета на „Многострадална Геновева“ в „Под игото“ - първият български роман. Написан е от писателя, докато е в изгнание в Русия като политически емигрант. По време на престоя си в Одеса авторът изпитва силна носталгия по България и решава да напише роман за подготовката, избухването и потушаването на Априлското въстание.

Започва да обмисля идеята за романа още в 1887 година в Одеса, където започва работата над романа. Замислен е по подобие на „Клетниците“ от Виктор Юго. (Доста от своите произведения Вазов пише като изпозва за образец творби на В.Юго.).Целият роман е публикуван през 1894 година. Първото издание на романа, обаче е на английски език.

Авторът дава подзаглавие на романа си „Роман из живота на българите в предверието на Освобождението. В три части. С 25 илюстрации в текста“. Това е характерен похват за романите от 19. век. Целта е авторът е да запознае читателите със сюжета накратко. Всяка част се състои от определен брой глави, а всяка глава, завършва на най-интересното място от събитието.

„Под игото“ разказва за подготовката, избухването и потушаването на Априлското въстание в 1876 година. Романът е едновременно битов, приключенски, исторически /от наша гледна точка/, донякъде любовен, и донякъде криминален. Знаете сюжета, знаете, че Бойчо Огнянов е Иван Краличът. Знаете, че всеки положителен герой има своето отрицателно отражение. Действието се развива за близо година, а мястото на действията е основно Бяла черква.

Глава XVII: „Представлението“ ни представя важна част от живота на възрожденските българи - а именно техния обществено-културен живот, развитието на читалищата и театралните постановки. В главата виждаме два сюжетни плана: съдбата на изстрадалата Геновева - театралното представление и реакциите на жителите на Бяла черква при подготовката на постановка, при избора на актьорския състав, набавянето на декорите и поведението им по време на самото представление.

Всички присъстващи приемат съдбата на героите буквално. Изкуство и реалност за възрожденския българин са едно цяло. Българският възрожденец открива себе си в страданията на Геновева и с радост приветства нейното освобождение и наказанието на злосторника Голос, и вярва, че неговата съдба(робството) ще се реши също така благоприятно (освобождение).

Основните композиционни моменти в 17. глава са:

1. сюжета и подготовката на представлението;

2. началото му - завръзка на действието;

3. реакциите на публиката - развитие на действието;

4. щастливата среща на обичщите се съпрузи и революционната песен - кулминация;

5. Бойчо Огнянов на разпит в конака - развръзка и заключение.

Основните теми в главата „Представлението“ са:

1. културният живот на българското възрожденско общество и първите театрални представления, където всички роли се изпълняват само от мъже;

2. националното осъзнаване на българския народ - всички се обединяват чрез изкуството и чрез песента;

3. силата на изкуството, което се разбира само от посветени.

Героите са представени чрез речта и действията си. Повествователят коментира техните действия по-скоро с обич, но не ги осъжда. Чрез неговите коментари и чрез речта и действията на самите герои се разкриват и характерите на главните герои. Така сред публиката се оформят две големи групи: на родолюбците, водени от Бойчо Огнянов, и на родотстъпниците, предвождани от Кириак Стефчов, изгонен поради неприлично поведение. В края на постановката двете групи се обединяват чрез бунтовната песен.

Представлението само по себе си в тази глава е натоварено с два смисъла: буквалния(конкретен) смисъл на средновековната драма и алегоричния (преносния) смисъл на представлението - завършващо в бунтовната песен и надеждата за освобождение. Театърът и драмата са ключови думи. в творбата. Драма - литературен род, при който действията се представят чрез постъпките и думите на героите.

В главата авторът изгражда колективния образ на народа, представен чрез публиката, която взема активно участие в цялото представление. Бойчо Огнянов и Тодор Каблешков са положителните герои, а вторият е и реална историческа личност. Отрицателният герой е Кириак Стефчов, а беят е по-скоро неутрален герой в тази глава, заради превода на Дамянчо Григорът.

Всеки един от жителите на градчето се включва в подготовката на постановката - при избора на роли кипят разгорещени спорове коя роля за кого е; всеки жител носи от покъщнината си, за да се изготвят декорите. Публиката съпреживява активно ставащото на сцената - викат по актьорите, подсказват им репликите, казват им как да изпълняват по-достоверно ролите. Изкуството обединява жителите на Бяла черква.