Географията: древна и съвременна наука

Знаеш ли, че една от най - древните науки на Земята е географията? Не може да се каже кога точно се е появила, но тя е стара колкото е стар интереса на разумния човек към света, в който живее. 

Преди много, много, много години първите хората съществували в тясна връзка с природата. Те силно зависели от нея, затова трябвало много добре да я познават, за да могат да оцелеят.

Лека - полека първите хора трупали знания за света, който ги заобикаля. Може да се каже, че това са първите географски знания. Опита и знанията си те предавали на следващите поколения. С течение на времето натрупаните знания събуждали любопитство към по – далечни места и народи. Всичко това довело до възникването на науката география още през древността.

През III в. пр. Хр. в Древна Гърция живеел Ератостен. Той е древногръцки математик, астроном и географ. Той е човекът, който е дал името на науката , написвайки най-ранното научно съчинение по география- „Географика” .

Думата география произлиза от две гръцки думи и в буквален превод означава земеописание. Описанието на природата, страните и народите е главна задача на древната география.

Географията ни запознава с природата на Земята, с хората, които я населяват, с техния живот и стопанска дейност. Тя изучава природни обекти и обекти, създадени от човека. Отговаря на важни въпроси: Къде се намират обектите? Кога се образуват? Как изглеждат и защо, както и как си влияят? Съвременната география е модерна наука, която обяснява природните процеси и начина на живот на хората по света.я има важно значение за съвременното развитие на човечеството. Освен това тя може да предвижда последиците от взаимодействието между хората и природата и по този начин помага на хората. Съвременната география е една от най-полезните за човечеството науки, защото го запознава със света, в който живее. Тя ни показва как да използваме природните богатства по-разумно, за да оцелее човечеството в бъдеще. 

Науката география се развиваедно с развитието на човешката цивилизация. Географските знания се трупат бавно, постепенно. В миналото интересът на хората е бил насочен към непознаните земи и народи, към формата и размерите на Земята и др. И понеже хората искали да знаят къде са разположени планините, реките, континентите, моретата възникнала необходимостта тези географски обекти да бъдат изобразени. Така възникнала науката картография. На изображението виждаш една от най-старите известни карти. Тя е направена във Вавилон, на глинена плочка, и е датирана отпреди 2300 г. пр. Хр. 

Картографията се занимава със създаването и изучаването на географските карти. Наричат я „сестра” или „втори език”на географията и двете науки се развиват едновременно и си помагат една на друга. Първите географски карти били несъвършенни и неточни, но давали ценни сведения за разположението на географските обекти. Карти се изработвали върху глинени плочки, кости, папируси или кожа. И днес географската карта е основно средство за изучаване на света. Тя е източник на знания, чието усвояване е невъзможно без нея.

Най - силен тласък за развитието на географията дават така наречените Велики географски открития. Велики се наричат откритията на пътешественици в периода VX - XVIII в. В този период се откриват неизвестни континенти и океани, описват се нови земи и народи, потвърждават се предположенията за кълбовидната форма на Земята.

Първите продължителни морски плавания били осъществени от най - силните морски държави по оново време - Испания и Португалия. През 1492 г. от Испания на запад през Атлантическия океан отплава експедиция, ръководена от Христофор Колемб. Тя трябвало да открие морски път към богатата на подправки, скъпоценности и екзотични предмети Индия. Корабите достигат до непознатата Америка, но Колумб бил убеден, че е достигнал Индия и нарекъл местното население "индианци".

През 1497 г. от Португалия експедиция, начело на която е Вашку да Гама. Корабите на експедицията плават на юг в Атлантическия океан, заобикалят Африка, продължават на север и първи достигат Индия по море.

През 1519 година испанска експедиця, предвождана от легендарния Фернандо Магелан предприема първото околосветско плаване. То е изпълнено с много трудности и драматични моменти. Мореяците преживяват бури, коръбокрушения, болести, моряшки бунтове. Самият Магелан губи живота си в това плаване. Експедицията продължава три години. Чрез нея е доказана кълбовидната форма на Земята и е установена връзката между всички океани.

В периода на Великите географски открития и други смели мъже са предприемали трудни пътешествия. В този период са открити Австралия и Нова Зеландия от Абел Тасман. През следващите векове са открити и Северния ледовит океан и Антарктида. В началото на ХХ в. са покорени географските полюси на света, а в средата на века е покорен и най - високят връх на Земята. Така завършва опознаването и картографирането на света.

Великите географски открития предизвикват промени в развитието на географията и на човечеството. Появяват се нови търговски пътища. По тях започват да се придвижват хора, които се заселват в новоткритите земи. Така се появяват нови народи и култури. Образуват се огромни империи начело с Испания, Португалия, Англия, франция и Холандия. Тези империи се борят за световно господство и чертаят нова история на човечеството.