Чета и разбирам

Сушинка за една самотна душа

     Беше дъждовна пролетна нощ.

     Минзухарът дочу глас:

-        Няма ли сушинка за една самотна душа?

След миг една дългокрака и малко прегърбена животинка цамбурна в трапчинката, препълнена с дъждовна вода.

-        Щурчо, ти ли си? – подвикна Минзухарът. Каква

беда те гони?

-        Ох, не питай! Бях на тържество у Мравката –

важни гости посреща, та ме покани да посвиря. Закъснях и дъждът ме с вари на пътя.

-        Целият си вир-вода. Ще се простудиш – угриже-

но каза Минзухарът. – Защо не се подслони някъде?

-        Минах край Копривата и я помолих да ме под-

слони. Не ме прие. Спрях край Киселеца – и той не се

съгласи.

-        Мъчно ми е, че и аз не мога да ти помогна. Вя-

търът затвори чадърчето ми, а ми е студено и не мога сам да го отворя.

-        Да опитам ли аз? Ще посвиря. От свирнята ти ще

се стоплиш и чадърчето само ще се отвори. – И Щучето

подскочи на близката тревичка.

         Вятърът стихна и свирнята се разнесе из полето.

Стопли се сърцето на Минзухара и чадърчето полека-

лека се отвори.

-        Ела, подслони се! – гостолюбиво рече той. – Ти

Ще свириш, аз ще те пазя от дъжда и тъй двамата дружно ще посрещнем деня.

                                                                  По Методи Бежански