Полимери

Полимерите са високомолекулни съединения (Mr > 5000), чиито молекули са изградени от многобройни повтарящи се атомни групи, наречени елементарни звена. Наименованието им произлиза от гръцките думи поли – много и мерос – части. Нискомолекулните вещества, чиито молекули могат да се съединяват помежду си и да образуват полимери, се наричат мономери. Например полиетенът е полимер, получен от мономера етен CH2= CH2, a атомната група –CH2–CH2– е елементарното звено в макромолекулата му.

Относителната молекулна маса на полимерите варира в широки граници – от 5000 до няколко милиона.Това се дължи на различния брой елементарни звена, изграждащи макромолекулите им. За тях се определя т.нар. относителна средна молекулна маса (Мср.), от която зависят свойствата им. По състав, строеж и свойства полимерите се различават значително от нискомолекулните съединения.

Полимерите се разделят на три големи групи според техния произход: природни, изкуствени и синтетични.

В зависимост от атомите, изграждащи веригата (скелетът) на макромолекулите им, полимерите са неорганични и органични.

Природните полимери са широкоразпространени. Сред тях особено важно място заемат биополимерите, които изграждат живите организми. Други природни полимери (силикати, алумосиликати и др.) изграждат земната кора.

Изкуствените полимери се получават чрез химична преработка на природните полимери (например от целулоза – целулозен ацетат, вискоза).

Синтетичните полимери се синтезират по химичен път от подходящи нискомолекулни съединения( поливинилхлорид,

Органичните полимери имат въглероден скелет, който може да включва и други хетероатоми. Например полиетиленът и полипропиленът съдържат само въглеродни атоми във веригата си. Някои полимери включват във въглеродния си скелет и други атоми. Например найлонът съдържа азотни атоми, а полиестерите – кислородни атоми. За разлика от органичните неорганичните полимери имат невъглероден скелет. Например силикатите и силиконите са изградени от силициеви и кислородни атоми.

Синтетичните полимери се получават чрез процесите полимеризация и поликондензация.

При полимеризацията полимерът се получава най-често от мономери със сложни връзки. Не се образува друг продукт. Мономерът и полимерът имат еднакъв качествен, но различен количествен състав. Получават се най-често полимери с линейна структура.

При поликондензацията полимерът се образува при свързване на мономери, съдържащи поне две функционални групи. При процеса освен полимера се отделя и нискомолекулно вещество (амоняк, вода и др). Елементарното звено на полимера няма състава на изходния мономер.