НВО- БЕЛ- 4 клас

 Алекс си живееше доста добре, преди да се появи неговото малко сладко братче. Откакто се роди бебето, Алекс все по-често се чувстваше пренебрегнат, незначителен и дори невидим. Майка му все беше твърде изморена, за да играе с големия си син, или пък твърде заета, или изнервена, или всичко накуп. А за малкото сладко братче винаги беше на разположение – търпелива и грижовна.

  В действителност това не беше съвсем вярно. Просто на Алекс така му се струваше, защото беше попаднал в капана на графиня Ревност. А тя умее да причинява големи беди на хората. Всеки ден пръска съмнения навсякъде. Няколко от тях достигнаха и до Алекс, намърдаха се в мислите му и го тормозеха.

  Първоначално той реши да покаже на майка си, че е по-добър от малкото си братче, и се опита да я впечатли с умения. Започна да рисува, да майстори, да лепи и сглобява всякакви подаръци за майка си. После заряза подаръците и започна да се прави на бебе. Може би, ако се държеше като бебе, майка му щеше да го харесва повече. Това само ядоса мама, която всъщност беше доволна, че Алекс е голям и може да прави много неща сам.

  Графиня Ревност беше доволна – изглеждаше, като да е победила. Но ето, че за да спаси Алекс, беше дошъл принц Доверие. В любимата си вещ – чуден калейдоскоп, той можеше да пъхне всяко съмнение. И когато човек погледне в калейдоскопа, може да види стотици доказателства, че съмнението е безсмислено.

  Принц Доверие взе съмнението на Алекс в любовта на мама и го сложи в калейдоскопа. От там изскочиха различни спомени: как мама се грижи за Алекс, как го прегръща и целува, как му приготвя любимата храна, как му чете приспивна приказка, как го успокоява, когато е болен, как скандира името му на състезанието по карате, и още, и още...

  – Алекс, – каза принц Доверие – майка ти прекарва повече време с братчето ти, защото то се нуждае от повече грижи. Това, че имаш брат, означава, че печелиш още един човек на този свят, който ще те обича. Имай доверие!

  Графиня Ревност се тресеше от яд, тъй като Алекс спря да ѝ обръща внимание. Тя беше победена!

  Алекс се успокои, поговори с майка си и реши да ѝ помага в грижите за дома. Така на мама ѝ оставаше повече време, тя не се преуморяваше толкова и можеше да отдели някой и друг час да поиграе с Алекс.

  А само след година братчето порасна и стана доста забавно да се играе и с него!

По „Двете кралства. Разкази за гласовете на щастието“ от Катя Антонова.