„Вятър ечи, Балкан стене“, Добри Чинтулов

Има ли българин, който не знае тази песен? Койта не може да запее поне първата строфа? Днес ще се запознаем както с историята на автора ѝ, така и с нейната история.

Добри Чинтулов (1822 - 1886) е български възрожденец в пълния смисъл на това определение: поет, композитор, учител и педагог (създал е множество учебници по почти всички предмети, но за жалост до нас няма достигнали! ).Роден е в Сливен, учи в Букурещ и Одеса. Делегат е на Първия български църковно-народен събор в Цариград, който изработва устава на новооснованата Българска епархия през 1871 г. До нас достигат само около 20 стихотворения, защото той сам изгаря на два пъти всичко, което е написал след като е имало опит за убийството му и се е страхувал да не бъде преследван от властта.

Д. Читулов е №16 - снимката е от Събора в Цариград. Докато е жив публикува само 3 свои произведения. Независимо че сам унищожава творчеството си, то живее в народното творчество и без позволението на автора си. Към почти всички написани стихове авторът е композирал и музика, понякога дори заемайки мелодия от гръцки маршове - песен се учи и помниного по - лесно от стихотворение, а и не всеки е можел да чете по това време. Една от най - известните му творби е „Вятър ечи, Балкан стене“.

Творбата може да бъде определена като лирическа песен с маршово звучене. Композицията е ясна, кратка и стегната - има три строфи с по четири стиха, но пък независимо от краткостта си, те постигат изключително емоционално въздействие върху читателя/слушателя. Първата строфа рисува образа на юнака. Втората и третата строфа са открит призив за борба. Първите данни за песента са от 1862 година. А през 1863 година е публикуван текста ѝ - в оригиналния вариант е имало общо 13 строфи(куплета).

Лирическият герой(който извършва действието) - юнакът, зове своите братя „на оръжие“ - към въстание; подтиква народа към освободителни действия; действията и възможностите му са преувеличени (хиперболизирани). Героят е сам, той се нагърбил с тежката задача да „събуди“ народа от „ сън дълбок“. Извън действията на героя, лирическият говорител( този, който изразява и разказва художествения свят в творбата - откриваме го чрез въпроса „Кой говори?“), не описва как изглежда юнакът. Единствената му характеристика е, че е сам и „зове свойте братя“.

Другият образ в творбата е Балканът -обобщава предствата за родното и за героизма. Балканът във възрожденската лирика е знак на родовото/родното пространство, дом на героя/героите и техен закрилник.Планината е свързана с представата за центъра на света - тя е висока( като дървото на живота), в нея са запазени тайните на общността и това я прави свещена. Там юнакът е сигурен и събира сили. Балканът „стене“, защото е съпричастен с юнака и болката на народа. Националноосвободителните борби на българина винаги са свързани с планините/Балканът/

Призивът „от сън се събуждайте“ е предназначен за народа, защото водачът, юнакът вече е прогледнал и ги зове с тръбата си (тръбачът е и библейски образ). Той е сам, но очаква всеки „ Който носи мъжко сърце/ и българско име...“, макар и призивът да е отправен към „...всички на оръжие!“.

Призъвът на лирическия говорител да последват „сам юнак на коня“ изразява края на робското търпение и революционизирането на българите, но е и противопоставен на образа на потисничеството от чуждата власт, представено като пагубен дълбок сън „от сън се събуждайте!“. .ова са образи и теми характерни както заворчеството на Добри Чинтулов, така и за цялото българско Възраждане.

В творбавата преобладава засилена употреба на глаголи, почти липсват епитети(художествени определения). Ключовите думи са характерни за всички творби ва автора: юнак, тръба, Балкан, братя по оръжие, сън.

Основните теми на лирическата песен са сънят и пробуждането - знак за край на робското търпение и покорство, робството е равносилно на пагубен сън; призъвът за обединение в битката срещу поробителя. Лирическият говорител призовава и убеждава всички в необходимостта от решителни действия като използва множество повелителни(заповедна) глаголни форми „ставайте, събуждайте, препаше, развее“. Чрез тях пресъздава художествената картина на революционния устрем и нуждата от борба.

Творбите на Чинтулов са били пример(образец) за българска революционна поезия - съдържали са като разпознаваеми знаци основните ценности за българина от времето на Възраждането. Още с написването си те са заживели свои живот и са вдъхновявали младите българи за юначни дела, без да знаят кой е автор на текста и музиката. Основната идея на лирическия говорител, че борбата за свобода от чуждо потисничество е невъзможна без оръжие в ръка, е вдъхновявала „лудите глави“ към действия.