Веселин Ханчев, „Художник“

Веселин Симеонов Ханчев, български поет, преводач и публицист, е роден на 04.04.1919 г. в град Стара Загора, известен като Градът на поетите. Родителите му са лекари, завършили във Франция и подкрепят поетичните увлечения на сина си.

Веселин Ханчев завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет (1941).

Печата от 1934 г. Сътрудничи на в. “Час”, “Литературен глас”, а след 09.09. 1944 г. на всички литературни периодични издания. 

Участва във Втората световна война (1944-1945).

Литературен уредник във в. „Литературен глас”, началник отдел за литература и изкуство в Радио София, драматург на Народната опера и на Сатиричния театър в София.

Редактор в сп. „Пламък” и в Българска кинематография.

Съветник по културните въпроси в посолството на България в Полша и Франция. 

Член на СБП /Съюз на българските писатели/. Превежда френски и руски поети.

Негови стихове са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и др. езици.

Умира на 04.11.1966 г. в София.

Силата на изкуството и неговата облагодаряващата роля са сред обичаните и предпочитаните теми от Веселин Ханчев. Изкуството е творческа дейност, която надживява своя създател. То има силата да преобразява нещата. Тази тема е заложена в стихотворението "Художник" на В. Ханчев.

В началото на творбата стаята, в която влиза творецът, е неугледна, празна и "бедна". В края тя е коренно променена, превърнала се е в "най-богатата стая на света, защото в нея са закачени картините на художника. Целият свят е в тях и стаята "оживява", изпълнена с ново, ведро настроение.

В първата част на стихотворението е застъпена тезата, че животът без изкуство е сив и грозен. Метафората "гледаха го със очи от влага, от пирони, от пукнатини" и епитетът "мъртвешките очи" рисуват непревлекателна и отблъскваща картина. Липсва духовност. Бездушие цари в стаята.

Творбата е изградена на принципа на контраста и градацията. Извършващите се промени в стаята идват от платната на художника, негови "единствени неща". Те стават своеобразни "герои", които правят обстановката красива. Натрупват се все нови и нови картини, всяка от които е по-ведра и по-прелестна от предишната - "Закачи...извори и пътища, и бряг, лесове, небета сини, и слънца, червени като мак, закачи усмивки... облаци, деца и светлини...".

 Изкуството на великия творец е свързано с живота, то самото е живот. Носи естетическа наслада и остава в съкровищницата на човешката култура.