„Отечество любезно, как хубаво си ти!“, Иван Вазов - първа част

Прекрасна семейна вечеря в дома на обикновено българско семейство през 19. век. Днес рядко преживяваме такива семейни вечери... Знаете ли кой взема важните решения във Вашето семейство?

Кой решава къде ще ходите на почивка? Кой решава какво ще се купи, когато сменяте обзавеждането вкъщи? Дали хората от рисунката са имали нашите проблеми или там нещата са се случвали по друг начин?

През 19. век в българското семейство е царял ПАТРИАРХАТ - система на управление на семейството, при която решаваща дума за всяко събитие има най - възрастният мъж /патриарх =баща/ в семейството. Поради тази причина Иван Вазов е наречен „патриарх“ на българската литература.

ИВАН ВАЗОВ (1850 - 1921) - „народен поет“, „певец на България“, „патриарх на българската литература“ - така са наричали Иван Вазов неговите съвременници, защото е първият български писател, поставил си за цел да съзададе основите на българската литература такава, каквато я познаваме днес: с всичките ѝ родове и жанрове.

Живял в две епохи: преди и след Освобождението, съпричастен на всичко българско и родно, той се възхищава и прекланя пред красотата на природата и жилавостта на българина. Роден в патриархално търговско семейство в Сопот, от баща си наследява родолюбието, а от майка си интереса към фолклора.

Целенасочено създава литературни произведения на български език във всички познати нему родове и жанрове от световната литература, като за образец ползва признатите класици - това е и причината да го нарекат „патриарх на българската литература“ - тоест той е нейният баща/ създател.

Вазов не е съгласен да наследи семейната търговия /като първороден син и както иска бащата Минчо!/ и се отдава на любовта си към литературата. Започва да пише стихове още като гимназист в Пловдив. Чете много и разнообразна литература на различни езици. Свидетел е на Априлското въстание, Руско-турската освободителна война, Съединението, войните от началото на 20.век.

Иван Вазов наследява от баща си родолюбието - обич към Родината, рода / народа/, природата. Обича да се разхожда из българските планини, да изкачва върховете им, да открива нови и нови места из тях. Самите Вие знаете, че когато много Ви хареса някоя природна картина я снимате и качвате в социалните мрежи. Вазов не е имал тази възможност и е изразявал възхищението си от видените гледки чрез думи.

През 1882 година след разходка из Стара планина, Средна гора и Родопите, в Хисаря, той написва стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“. През 1884 г. то е публикувано в стихосбирката „Поля и гори“ - посветена на красотата на българската природа и събрала в себе си стихотворения от периода 1882 - 1883 г.

Стихотворение - лирически текст, в който се представят чувства, мисли и преживявания в мерена реч, организирана встихове и строфи. В „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ лирическият герой/действащото лице/ е всъщност и лирически говорител/който говори/, поради това стихотворението е написано в Аз-форма/ 1л. ед.ч./. Жанрът на творбата е стихотворение с елементи на възхвала/ химн/ и на укор/изобличение . Всяка стихосбирка е изградена от конкретен брой стихотворения.

Прочетете текста внимателно! Имате пет минути. Какво Ви прави впечатление в него?

Стихотворението има 5 строфи, съставени от по 7 стиха. Всеки стих започва и завършва с едно и също изречение - това се нарича художествена рамка или кръгова композиция. В стихотворението има много епитети /художествено определение/, има инверсии/разменят се местата в обичайния словоред/, има думи и изрази, които се използват различно от основното си значение, градация - подреждане по сила .на епитетите и контраст/равняване, съпоставяне/ и реторични въпроси - въпроси, чийто отговор се съдържа в тях самите. Целта на всичко това е изпитаме гордостта и възхищението на лирическия говорител пред българската природа и да осъзнаем, че отечеството е едно.

Всяка строфа рисува конкретна картина или образ: 1.строфа рисува красотата на природата - запознава ни с темата; 2. строфа - красотата на отечеството - развитие на основната тема; 3. и 4.строфа - показват недооценяването на природата от българите чрез сравнения с чужди природни забележителности и библейски места - контраст/ съпоставяне; 5. строфа - обобщение на основните послания на произведението.

Водещите чувства са родолюбието и патриотизмът. Чрез изброеното дотук авторът постига художествената си цел: да ни накара да изпитваме чувство на гордост и преклонение пред красотите на българската природа, и да не позволяваме родината ни и нейните красоти да бъдат неглижирани от когото и да е.

В стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ ясно забелязваме основните теми в творчеството на народния поет Вазов: 1. Родината е централен образ във всичките му произведения - тя е олицетворена чрез красивата дума отечество/ от отец - баща/; а също така е наречена и майка; 2. Обичта към родината и красотата ѝ; 3. темата за „чужденеца“ - порицание на българина, скъсал връзка с род и родина.

В творбата ясно различаваме и библейски мотиви, и мотивът за срама и родоотстъпничеството.Да не забравяме, че Вазов е първият български поет, който целенасочено изгражда и развива образа на родната природа като самостоятелен поетичен образ и му посвеща поредица от произведения.

Чувствата, които творбата ни представя са преклонение пред красотата на отечеството и природата му; обичта, която поетът изпитва към тях и възмущение му от „ чужденците“ - хората, които не виждат тези красоти и се отричат от родината си.

Научете стихотворението наизуст за следващия час.