Любен Каравелов, „Хубава си, моя горо“

Няма българин, който да не го побиват тръпки щом чуе песента „Хубава си моя горо“. Песен, която говори за зелените гори, за сгушените в тях ливади, за спокойните студени потоци и големи прохладни сенки, под които лежат във вечен покой млади хора, борили се за свободата на своята красива родина.

Написана в навечерието на априлското въстание през 1875 година от Любен Каравелов, тя остава и до днес свидетелство за силата на българския дух от това време. За първи път е публикувана в създаденото с лични средства от Каравелов списание „Знание“, но остава под формата на стихотворение почти до началото на XX век. Тогава младият композитор Георги Горанов добавя мелодия към текста, създавайки една от най – запомнящите се възрожденски песни.

Какво знаете за автора Любен Каравелов? - Любен Каравелов е известен енциклопедист, поет, писател, журналист, допринася много за развитието на обществената мисъл в България в своето време. Роден в Копривщица (ок. 1834 - 1879), където получава началното си образование, а после е изпратен от баща си в Пловдив да учи за търговец. През 1850 г. се премества в училището на Найден Геров в Пловдив, където изучава литература и древна история. След това баща му го изпраща да учи в Одрин, а после в Цариград. През 1857 г. се записва като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет - поради наклонност към литература, история и славянски езици.

Издава списание "Знание", научно-популярни книги и сборници.

През по-голямата част от живота си Любен Каравелов живее в Русия, Сърбия, Румъния. Организира революционни и просветителски дружества, помага за подготовката на Априлското въстание (1876 г.). оглавява Български революционен централен комитет (БРЦК), където негов помощник е Христо Ботев. Любен Каравелов събира и публикува български народни песни. Публикува и под много псевдоними.

„Хубава си, моя горо” е лирическо стихотворение.Преобладаващите чувства в него са болката, тъгата, страданието. То има характер на жална песен. Точното жанрово наименование на този тип произведения е елегия. Това е лирическо стихотворение, чието основно чувство е страданието и тъгата. Думата „елегия” идва от гръцки и буквално означава „жалба”. Каравеловата творба изразява именно жалбата по родните земи и по отминалата младост.

Специфична особеност на композицията е повторението - четвъртата строфа изцяло повтаря първата. Това придава на текста песенно звучене и го прави близък до фолклорните произведения.

Композиция: Стихотворението се състои от осем четиристишни строфи.То е изградено на принципа на противопоставянето. Представя се една прекрасна картина, която обаче потапя в тъга лирическия герой. Хубостта на гората е в контраст с неговото душевно състояние.

Основна за стихотворението е темата за красотата на родната природа, чийто събирателен образ е гората. Зад тази централна тема обаче стои още една друга, неявна в началото, а именно – жалбата и мъката по родния дом.

Мотивът за спомена, който кара лирическия герой да страда, също има специфично присъствие в произведението. Никъде в текста не се говори конкретно за спомен, но отношението към гората, нейното ухание „на младост” създават усещане у слушателя за пространствена и времева отдалеченост на героя от предмета на поетизиране – родната природа. За това впечатление допринасят и глаголите „жалее”, „остави”, „изтлее”.

Образът на гората има традиционно присъствие в българската Възрожденска лирика.Той е познат още от народните песни, където е място – убежище, закрилница, приют за юнаци и хайдути.

В юнашките песни гората често е съпричастна със страданията на героите.

Последните две строфи от стихотворението включват и проблема за вечния кръговрат в природния и в човешкия свят. Подобно на природните цикли – смяната на зимата от пролетта -при хората едно поколение отстъпва на друго, старостта отстъпва пред младостта, която носи живот.